Кашлицата е важен защитен механизъм на организма. Причините за появата ѝ могат да бъдат химически или механични дразнители, които въздействат на дихателните пътища или бронхите, например вдишани прахови частици или чужди тела. За да се изчистят дихателните пътища от тези чужди вещества, въздухът се изхвърля експлозивно – по този начин дразнещите частици се отстраняват и дишането отново става свободно.
Друга честа причина за кашлица – независимо дали е суха или с влажна – са вирусните инфекции, като настинка или остър бронхит. Болестотворните причинители обикновено първо се заселват в горните дихателни пътища, след което се разпространяват към долните дихателни пътища.
Проникналите вируси засягат клетките на бронхиалната лигавица и по този начин могат да нарушат функцията на т.нар. реснички. Тези фини косъмчета обикновено осигуряват естественото отвеждане на слузта – заедно с всичко задържано в нея – от дихателните пътища. Така белите дробове се „прочистват отвътре“, образно казано. При инфекция се произвежда още повече слуз, чиято цел е да транспортира болестотворните причинители извън белите дробове. Когато обаче ресничките вече не могат да изпълняват своята очистваща функция, организмът се опитва да отстрани натрупаната слуз чрез кашлица. Когато има обилно количество слуз, говорим за т.нар. влажна кашлица.
В ежедневието обикновено правим разлика между суха (непродуктивна) и влажна (продуктивна) кашлица. Но каква е разликата между тези два вида?
Характерно за този тип кашлица е, че очистващата функция на дихателните пътища не е достатъчна. При липса на отделяне на секрет кашлицата е преди всичко реакция на дразнене. Непродуктивната кашлица е суха и лаеща.
В хода на естествения оздравителен процес след фазата на влажна кашлица с отделяне на секрет може да се появи суха кашлица.
Разграничаването между суха кашлица и влажна кашлица с отделяне на слуз не е лесно за човек без медицински познания. Въпреки това си струва да се обърне внимание на храчките, ако са налични, тъй като те могат да дадат насока за причината на заболяването и да бъдат оценени от лекар.
Влажната (продуктивна) кашлица е съпроводена с отделяне на слуз, като се образува по-голямо количество секрет и се наблюдава чуваемо отхрачване.
Продуктивна кашлица – кашлица с отделяне на храчки (слуз)
Секретът може да бъде благоприятна среда за развитието на болестотворни причинители като бактерии. Затова вместо да се потиска кашличният рефлекс, е важно да се подпомогне отхрачването на секрета – така бронхите, изпълнени със секрет, могат да се освободят от натрупаните и трудно отделящи се материи.
Освен разграничението между суха и продуктивна (влажна) кашлица, кашлицата се класифицира и според нейната продължителност. Така се прави разделение на остра, продължителна (субакутна) и хронична кашлица.
Този тип кашлица продължава около две седмици и най-често се предизвиква от инфекция на дихателните пътища, като настинка. Остра кашлична криза може да възникне и вследствие на алергия или при вдишване на чуждо тяло.
Продължителната (субакутна) кашлица обикновено продължава от две до осем седмици. Най-често тя е резултат от остатъчна инфекция на дихателните пътища, при която останалите симптоми вече са отшумели, но сухата кашлица се запазва.
Според дефиницията на Световната здравна организация (СЗО) кашлицата се определя като хронична, когато кашлица и отделяне на храчки са налице през повечето дни в продължение на най-малко три месеца в две последователни години.
Подобно на хремата, кашлицата е част от нормалното протичане на настинката, но обикновено достига своя пик, когато другите симптоми вече отшумяват. Затова кашлицата често продължава по-дълго от останалите симптоми. Острата кашлица, свързана с настинка, може да продължи две седмици или повече и да премине в продължителна кашлица. Сухата кашлица също може да се задържи известно време дори след като самата настинка е преминала.
2–3 дни суха кашлица без отделяне на храчки
До 14 дни кашлица с отделяне на секрет (слуз)
До 8 седмици суха кашлица
Растителните лекарствени продукти, като например Проспан, имат дългогодишна традиция в медицината. Растителни екстракти, като тези от бръшлян, се използват отдавна при кашлица. Някои растителни вещества, включително специалният екстракт от бръшлян EA 575® в Проспан, са добре проучени научно и с доказана ефективност за облекчаване на симптомите при остра кашлица.
При настинки, особено в хремавата фаза, гръдните втривки с мехлеми, съдържащи етерични масла, могат да донесат облекчение. Често използвани са масла от борови иглички, евкалипт, ментол или камфор.
Важно: никога не използвайте етерични масла при кърмачета и малки деца под 2-годишна възраст!
Гръдните компреси също могат да бъдат полезни: използвайте студени компреси при силно изпотяване и горещи водни компреси при силно втрисане.
За успокояване на лигавиците и улесняване на отхрачването са подходящи инхалации със солена вода или чай от лайка. Те овлажняват лигавиците и подпомагат отделянето на секрета. Като алтернатива към горещата вода могат да се добавят и етерични масла, например от евкалипт.
Благодарение на уникалния си активен състав и над 70 години опит, Проспан действа осезаемо силно и с доказано бърз ефект при кашлица и бронхит. Затова милиони пациенти по света се доверяват на силата на този лекарствен продукт – произведен в Германия.
Настинката (грипоподобна инфекция) се проявява със симптоми като болки в гърлото, хрема и пресипналост. Често е придружена и от кашлица с храчки или суха кашлица. Настинките са особено чести през есента и зимата, като при възрастните не са необичайни две до четири инфекции годишно. При децата кашлицата и настинките могат да се появят дори осем до дванадесет пъти годишно. Протичането на настинката е много индивидуално – като общо правило, без усложнения симптомите започват да отшумяват след три до седем дни и изчезват напълно след около две седмици.
„Истинският грип“, или инфлуенцата, е вирусно заболяване, причинено от грипния вирус. Съществуват три типа грипни вируси (A, B и C), като тип A е най-опасен. Вирусът е широко разпространен по света и постоянно мутира, което представлява предизвикателство при разработването на ваксини.
Обикновено се предава по въздушно-капков път. „Грипоподобната инфекция“, с която се обозначава настинката, често се бърка с грипа. Тук обаче трябва да се внимава: грипът и настинката не са едно и също. При истинския грип симптомите обикновено се появяват внезапно и протичат тежко. Заболяването често започва с втрисане и силно общо неразположение, като може да бъде съпроводено с висока температура до 40°C. Други възможни симптоми са болки в гърлото, суха кашлица, хрема, сълзене на очите, гадене и главоболие.
Без усложнения грипът обикновено отшумява за една до две седмици, като пълната почивка у дома е задължителна. Общото здравословно състояние обаче играе важна роля. При възрастни хора, кърмачета или хора с други заболявания грипът може да протече тежко или дори да бъде животозастрашаващ. Освен това имунната система остава силно отслабена дори след острата фаза на инфекцията. По време на острия период и след него организмът е особено податлив на бактериални инфекции, като пневмония или ушни инфекции.
Кашлицата може да бъде и симптом на COVID-19, често съпроводена с температура и хрема. В такъв случай е важно внимателно да се следят симптомите. За изключване на коронавирусна инфекция може да се направи бърз тест или PCR тест. При съмнение за заразяване е важно да бъдете отговорни към околните и по възможност да ограничите контактите и да останете у дома, докато рискът не бъде изключен.
Лигавицата на дихателните пътища реагира на вирусна атака с възпаление. Тъй като горните и долните дихателни пътища са анатомично свързани и функционално сходни, инфекция на горните дихателни пътища, като настинка или синузит, може бързо да се разпространи към бронхите (т.нар. „слизане на инфекцията“). Когато това се случи и се развие възпаление на бронхите – остра бронхитна инфекция – се отделят възпалителни вещества, които допълнително дразнят бронхиалната лигавица. Освен това се увеличава производството на слуз, което може да задейства механичен кашличен рефлекс. Милионите фини реснички, отговорни за транспортирането на секрета, вече не могат да изпълняват функцията си правилно. С напредване на състоянието бронхиалната мускулатура може да се свие. Организмът се опитва да се освободи от слузта чрез мускулни съкращения и кашлица.
Тежестта и продължителността на пневмонията зависят от причинителя и общото състояние на пациента. Като цяло обаче може да се каже, че бактериалната пневмония протича най-тежко. При съмнение за пневмония е важно своевременно да се потърси лекарска помощ.
Когато имунната система е отслабена, рискът от развитие на пневмония е по-висок. В около 70% от случаите заболяването се причинява от бактерии, а по-рядко – от вируси или гъбички. Поради отслабените защитни сили на организма инфекцията може да се разпространи до алвеолите – малките въздушни мехурчета в белите дробове, което води до затруднено дишане.
Пневмонията обикновено е съпроводена от висока температура, втрисане и болка в гърдите.
При хората с астма бронхите реагират прекомерно на дразнители, вдишвани с въздуха. При алергична астма тези дразнители включват алергени като животински косми, домашен прах или полени.
Причините за астмата са разнообразни: генетична предразположеност, алергии или психосоматични фактори. По време на астматичен пристъп дихателните пътища се стесняват, което води до усещане за задух и страх от задушаване. Пристъпът може да бъде съпроводен от хрипове, кашлица, храчки и чувство за стягане и натиск в гърдите.
Астматичните състояния изискват медицинско лечение. Важно е специфичната терапия да бъде започната навреме от лекар и стриктно спазвана от пациента, тъй като астмата може да се контролира ефективно с медикаменти.
Ако белите дробове са трайно възпалени, това може да се дължи на ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест). В този случай дихателните пътища са постоянно възпалени и стеснени. Тъй като ХОББ е нелечима, е важно съвместно със специалист пулмолог да се намери терапия, съобразена с индивидуалното състояние.
Разбира се, всички искаме да избегнем настинка, доколкото е възможно. За щастие има редица мерки, които могат да помогнат да останем здрави. Ето нашите най-добри съвети за превенция на кашлицата:
Следните симптоми изискват лекарска намеса:
1 IQVIA PharmaTrend, Продажби, MAT 12/22
2 Schaefer A. et al., Pharmazie 2016; 71 (9): 504–509.
3 Lang et al., Planta Medica 2015, 81 (12/13), 968-974.
https://www.pharmazeutische-zeitung.de/nach-der-ursache-therapieren
https://www.lungenaerzte-im-netz.de/krankheiten/husten-chronisch/krankheitsbild-ursachen/
https://www.aerzteblatt.de/archiv/186544/Chronischer-Husten-Was-ist-zu-beachten
https://www.patienten-information.de/kurzinformationen/copd#
Не се притеснявайте – разполагаме с още полезна информация и съвети за кашлица и настинка.
